Езерото

Стана ми скучно в къщи и реших да се поразходя. Отидох на брега на езерото и сендах. Загледах се в хоризонта. И се бях замислила и замечтала. Тогава видях че към мен приближава едно момиче.
-Здравей - казах й аз

Тогава тя ми се представи.
–Аз съм Елеонора, или на кратко Ели, Ел, както пожелаеш така ми казвай - казах аз - ще ми разкажеш ли нещо повече за себе си - додканих я.

Тя ми разказа за себе си. И ме попита за мен. Така какво ли да и кажа замислих се аз а после казах:
– Ами аз завърших медицина, а в момента работя като журналист. Покраи мен няма нищо интересно.
В този момент чухме стъпки и се обърнахме от долу идваше още едно момиче. Тогава се спогледахме.
- Здравей - казах аз

Тя ни поздрави и седна на езерото, но за съжаление аз бях доста изморена и вече си тръгвах. Тогава станах и казах:
– Е момичета аз съм изморена - пък и утре ме чака работа за това ще ви остаавям. Беше ми приятно с вас. Станах и се запътих към вкъщи.

Едното момиче седеше замислено,изведнъж ме погледна и ме попита:
-Извинявай,но случайно да си от 'Грифиндор' 6 курс?
Ето къде съм я виждала
-да точно така.Доста си наблюдателна.-усмихнах се леко

-Аз съм Ашли.-подадох ръка за да се здрависаме.Тя се замисли но после отвърна.
Реших да я опозная и я попитах
-От къде си?-тя се замисли сякаш я беше страх от нещо.

Усещах нещо странно.Сякаш знаеше какво съм.Но няма как хората не знаят за нас.Изведнъж заговори тихо:
-Да.Родена и отраснала в Лондон.
Да определено имаше нещо.Хмммм....
-Ами ти?-попитаме тя
-Аз съм родена и израснала в New York.-изведнъж цвета на лицето и се промени само аз можех да го забележа или някои като мен.
-Добре ли си?-казах аз

Сключих вежди,когато ме попита дали съм добре.Не бях дала никакъв признак,че нещо става или ми има.А това,което ме притесняваше още повече бе защо бях толкова наблюдателна и подозрителна.
-Не,нищо ми няма.Защо?-Попитах като наклоних главата си леко не една страна,нещо което рядко правех,когато бях изненадена или заинтересована от нещо.

-Просто питам видя ми се леко бледа.
Издадох се и тя го забеляза гледаше ме много любопитно
-E аз ще тръгвам.Имам малко работа.
Започнах да огладнявам трябваше да си намеря нещо.
-Чао.-казах
Дори не изчаках да го изрече думата''чао'',направо се втурнах сред дърветата.

Махнах леко с ръка на момичето и се обърнах към реката.Явно има и неща,за които не знам като например какви точно бяха тези момичета.Усещах,че има нещо,а и цялото изчезване от изневиделица.Сигурно пропусках нещо,но сега не бях в настроение за размишления.
Изправих се и погледнах към земята.Точно пред мен имаше едно камъче.От нямане на какво да правя го ритнах леко и то полетя към водата.Не след дълго се приземи в езерото като направи малки вълнички.
Усмивка заигра на лицето ми,когато видях резултата.Обърнах се и тръгнах на някъде,всъщност и аз не знаех точно на къде.Но все още не исках да се прибирам,а от това място вече почваше да ми втръшва.