Между дърветата на забранената гора...

Това беше забранената гора. Тук не беше позволено на ученици да се разхождат, но повечето го правеха. Тя беше пълна с ужасни същества, които бродеха вечер, като например върколаци, тролове и т.н. Там имаше също вековни дървета, които понякога сръгваха някой в ребрата когато минава покрай тях.

Реших да се поразходя.Това беше любимото ми място,кадето можех да мисля на спокойствие.Макар,че беше опасно!Обичах това място.Седнах под едно голямо дърво.След малко чух някакъв глас.
- Алекс това ти ли си??
Дочух някой да говори зад листата на дърветата.Видях,че е момче.Явно познаваше двойничката ми.Погледнах го и казах:
- Хейй!!Какво правиш тук?

-Хейй!!Какво правиш тук? - попита ме тя ,а аз показах лицето си между дърветата и се усмихнах.
-Мен трудно можеш да ме заблудиш ,Ели! - казах аз ,като и дадох 2-3 секунди за да ме познае. - Подслушах разговорът с двойничката ти.
-Но как не съм те забелязала...? - попита ме тях ,а аз направих още една лукаца усмивка и продумах:
-Добър съм нали?Все пак това ми е работата Ели..разбирам си от нея!Между другото ,ти какво правиш тук?Не те ли е страх сама тук,толкова близо до Хогуортс.Скоро започна учебната година ,ще засилят защитата още повече.Дори и сега да можем да проникваме по един или друг начин ,когато я засилят това ще се промени.Аз поне се представям за част от Ордена ,мога да влизам. - последното го казах,сякаш исках да я подразня.Въпреки ,че беше под прикритие ,аз бях шпионин от Кръвожадните и бях направил голям пробив - влязох в Ордена и спечелих доверието на всички...

Засмях се.
- Ах.. Томас не си се променил!
- Чух,че имам двойница.А ти знаеш какво означава това.
Бързо отидох зад него.
- Та за защитата..Лесно ще я пробия.На няколко пъти успях.
Усмихнах се аз.

-Май не ме разбра точно...Сега - да можеш и аз мога ,та кой неможе.Но ще я засилят значително.Тогава няма да можем да я пробием както и да искаме.Все пак не подценявай ордена...Наистина са добри ,разбрах някои неща. - казах аз - Но все пак...ние сме по-добри! - засмях се аз - Е кажи ми ,какво правиш тук?Прочетох във вестника на мъгълския свят за още една "животинска" атака ,но по-различна.В домът имало само кръв и една глава на някоя жертва...Предполагам си била ти?Знам ,че обичаш да взимаш телата и да ги пресушаваш у вас.

- Е сега да не обсъждаме инцидента.
Засмях се.
- Та какво знаеш за двойничката ми??
- Знам,че знаеш нещо!!
Казах и го погледнах подозрително.

Аз се засмях и казах:
-Е сега ,добре ме познаваш...Амм ти как си?Нещо ново да разкри?Как върви с личния живот? - опитах се да избягам от старата тема аз,а тя каза:
-Не сменяй темата ,Том!Кажи ми какво знаеш.
-Спокойно.Рано или късно ще разбереш. - казах аз ,като се приближих максимално до нея и сложих пръст на устните й .Погледнах я в очите и се усмихнах ,след което се отдалечих с една-две крачки и се магипортирах...

Забранената гора: идеалното място за Сам.
Красивата вампирка ходеше между дърветата, а русата й коса се вееше от лекия вятър. Момичето приличаше на красиво привидение. Бе облякла красива и червеникава рокля, която описваше формите й идеално.
Саманта усети, че не е сама и изражението и стана непроницаемо, бе готова за всичко.

Излязох от двора на Хогуортс и навлязох дълбоко в забранената гора.Стоновете на неспокойните диви същества и виковете на техните жертви се разнасяха из цялата територия на гората.Тъмни сенки и мрачни погледи се виждаха изпод покритията на дърветата.Високи и гъсти дърветата не позволяваха на луната да освети по-надолу от първите им клони и затова цареше пълен мрак.Синкава мъгла се стелеше ниско по земята,а стъпките ми отекваха силно.Веригите увити около кръста,гърба и рамената ми тракаха,като чели някой завързан звяр се бе освободил.Качулката закриваше почти цялото ми лице,само устните и част от носа се показваха.Ръката ми стоеше хваната за края на веригата,както винаги...в готовност да нападна и убия.Изведнъж чух стъпки зад мен и се обърнах,като меча,вързан за веригата изхвърча,мина на сантиметри от главата на следващия ме и се заби в едно дърво.Държейки веригата попитах:
-А ти си?

П.П РП-то е с Томас
П.П2 Казвам защото гледам,че тук ще се води и друго,

Погледнах го странно.Погалих косата от дясната страна на главата ми и казах:
-По-леко...ще ми развалиш прическата. - в този момент усетих че е вампир.Приближих се до него ,а той присви очи.Аз му се усмихнах,като много бързо хванах ръката му и изпънах ръкава му.За една секунда видях "Кървавия Знак" градиран на ръката му а той се дръпна,след което ме хвана за врата и ме приклещи в едно дърво.Аз му намигнах ,след което го бутнах ,завъртях главата си няколко пъти за да си оправя врата и му казах:
-Спокойно ,не е нужно да се държим така. - след което вдигнах ръкава си и той видя Кървавият Знак на дланта ми...

ПП:Съжалявам за забавянето.

Той ме погледна странно и заглади коса,като сякаш подигравателно ми каза:
-По-леко...ще ми развалиш прическата-той се доближи и запретбм ръкава ми,като видя знака се усмихна лукаво и ми показа своя.Той също беше един от "Кръвожадните".Аз се подсмихнах и казах:
-Хмм...не те познавам...Дейвид Блеър,приятно ми е!-дръпнах веригата и меча отново мина близо до главата ми,аз го хванах и го прибрах,а веригите сякаш магически се навих отново като преди.Аз махнах мантията си,за да види лицето ми.Усмихнах се отново и попитах:
-Задача или безцелно скитане?

-По малко и от двете... - казах аз и се замислих - Ами ти?Между другото ,аз се казвам Томас..Томас Минели. - когато казах фамилията си сякаш той потрепера и се смрази.Аз вдигнах една вежда ,след което напълно го игнорирах и продължих - Между другото напоследък задачите са ми много.Едни от кръвожадните ,други от ордена... - усмихнах се лукаво аз - работата ми в Кръвожадните е шпионството.Напоследък постигнах голям успех,успях да проникна в Ордена и ме мислят за един от тях.Спечелих доверието им.
-Ааа да.Дочух за някой проникнал вътре.Поздравления. - каза той.
-Таа ,ти накъде?

-По малко и от двете... ми ти?Между другото ,аз се казвам Томас..Томас Минели-засмях се леко и го прекъснах:
-Е...малък Том-само аз така му виках,не че бях по-голям от него с кой знае колко,има няма година...
-Явно не ме помниш!Дейвид...Блеър-повторих аз наблягайки на фамилията.Изглежда той не си спомняше.Машите бяха най-добри приятели,всички тайни,всички събирания,живота в двореца,празниците,подаръците...почивките,навсякъде бяхме с кралското семейство,даже станахме част от тях.
-До колкото знам старите приятели не се забравят лесно,но явно е отживелица-засмях се отново и го оставих да ме огледа добре и да се сети кой съм...

Понеже ми беше скучно в къщи реших да изляза и да се поразходя. Отидох към забранената гора и там видях две момчета. Реших да рискувам и тръгнах към тях, когато се доближих казах:
–Здравейте, аз съм Елеонора или накратко Ели - казах аз след което попитах – може ли да се пресъединя към вас?

Не разбирах за какво въобще дрънка този...
-Моля?Виж ,досега никога не съм те виждал ,за какви стари приятели говориш? - попитах аз ,а той ме погледна учудено и каза:
-Ооо...Неможе да бъде..Ама ти изглеждаш точно като него..Къде ли е той? - този ги бръщолевише някакви ,а аз въобще не го разбирах.Повдигнах вежда ,след което чух някакво момиче да ни заговая.
–Здравейте, аз съм Елеонора или накратко Ели.Може ли да се пресъединя към вас? - попита тя.А аз игнорирах Дейв ,усмихнах се и я погледнах:
-Здравейте ,приятно ми е да се запознаем.Аз се казвам Томас ,Томас Минели. - след което се наведох ,хванах ръката й и я целунха ,а Дейв все още седеше и ме гледаше странно,като бращулевеше нещо като:"Неможе да бъде...Същите маниери!Но как?Дали не ме лъже и е той?Ама не...".

Тогава единия каза:
-Здравейте ,приятно ми е да се запознаем.Аз се казвам Томас ,Томас Минели.
След което се наведе, хвана ръката ми и ме целуна. Тогава аз също хванах ръката му и отвърнах на целувката. А другия си бращолевеше нещо което въобще не разбирах. Поучудих де малко, след което казах:
– На мен също ми е приятно да се запозная с вас. - и се усмихнах

"Знаех си,че трябваше да убия копелето още като малко"-помислих си аз.Естествено това не беше,чак толкова сериозна мисък,а просто...забележка.Спрях да говори глупости.Обърнах се към момичето и също целунах ръката и',понеже така са ме учили,колкото и старомодно да е:
-Дейвид Блеър... приятно ми е-усмихнах се леко и отново погледнах Томас.Хмм трябва да е той...всичко пасва,годините,външния вид,маниерите,дори и репликите...Странно...Няма значение.Погледнах другите двама и попитах:
-Е...сега на къде?-нямаше да се прибирам още,щях да разбера,защо не ме позна...Винаги съм обичал да задълбавам в нещата...някой ден ще пострадам. Както казват хората-"Любопитството уби котката"

-"Към безкрая и отвъд!" - казах аз и се засмях. - Ами незнам .ако искате мога да ви поканя в замъка на Семейството ми.Преди време сме царували над Англия ,но уви..Вече няма крале и кралици ,а президенти..Е ,искате ли? - попитах аз и ги погледнах и двамата...

Тогава и другото момче се представи:
–Дейвид Блеър... приятно ми е – каза той и се усмихна леко, целувайки ръката ми.
– На мен също – отговорих аз и се усмихнах
След това се обърна към мен и Том и попита на къде?
Том каза:
- Ами незнам .ако искате мога да ви поканя в замъка на Семейството ми.Преди време сме царували над Англия ,но уви..Вече няма крале и кралици ,а президенти..Е ,искате ли?
–Ами аз съм съгласна – отговорих аз.

Аз кимнах.Отдавна не бях ходил там.Имах още доста неща в замъка,оставени просто така...на произвола.Момичето също се съгласи.Отново облякох робата си,като този път обаче не сложих качулката си.Продължих да мисля за всичко станало и...може и аз да съм в грешка,може след толкова години паметта вече да ми изневерява.Вървяхме бавно през гората,като Томас и Ели си говореха,а аз през цялото време мълчах,дори и не ги слушах. Продължаваха да се чуват звуци от гората и мъглата се сгъстяваше,обаче на никого не му правеше впечатление.Какво пък толкова можеше да се опре на двама от една доста силна организация...

ПП:Местим се в замъка ,ще пиша направо там... Wink