Бреговете на Езерото

- Какво?!?Аз не съм вампир!!
Погледнах я и се засмях.
И защо си мислиш,че съм вампир??
Погледнах я отново и после погледнах езерото.

-Ако не си вампир, тогава защо нямаш отражение?- усмихнах се аз
Нямаше да се сетя, но погледът й я издаде.
"Десетте години психология си свършиха работата."
-Хванах те!- засмях се аз

- Така ли ???
Погледнах я и не спирах да се смея.
- Ааа не!!Ще ме убиеш от смях
Извадих пръчката си.
- Таа така.

Тя извади пръчката си. Последвах примера й и извадих пръчката си.
-Не искам да се дуелирам с твб.- казах аз
-Кажи ми коя си.- допълнах със възможно най- страховития си глас.

- Ще разбереш Алекс!!Ще разбереш.
Засмях се.
Само с едно движение на пръчката се появи гъста мъгла.
След като мъглата се изпари...Алекс се огледа,но от мен нямаше и следа.

Хванах ръката му и се телепортирахме при езерото.
- Та защо не искаш да ми кажеш за двойника ми.
- Дории и да не ми кажеш..Аз имам връзки ще разпитам.
Засмях се.

-Ама каква си!Развали целия ефект! - погледнах я аз намусено ,но шеговито аз. - Но си признавам ,добра си.А относно това защо неискам да ти кажа... - замислих се аз - Ами нека да го кажем така...Аз не че неискам,напротив искам да ти кажа.Но няма да го направя ,защото съм егоист и мисля само аз себе си.Правя така ,за да ти привлека вниманието и да съм ти малко по...интересен. - казах аз ,като се усмихнах лукаво ,след което се приближих до нея ,а дъховете ни се сляха.Аз я погледнах в очите ,след което я целунах...

"Трябва да знам какво е намислила Елена!"казах си аз, докато се разхождах по бреговете на езерото
Тогава видях Елена с един мъж, който не можах да разпозная. Сложих си мантията невидинка и започнах да ги подслушвам.
"Какво става тук??"- запитах се аз и се скрих зад едно дърво.

Усетих че някой ни наблюдава.Ослушах се и бързо тръгнях на някаде стигнах до едно дърво и казах:
-Не трябва да си тук Алекс...!
Махнах мантията й и я хванах за вратът.Докарах я до брегът и показах зъбите си и тръгнах да я захапя.Томас бързо се преближи и каза:
- Елена..пусния тя не е виновна!
Той хвана ръката ми здраво и леко я изви.Бързо се измъкнах и го хванах за вратът и казах.
- Защо я защитаваш??

-Не я защитавам!Просто не е задължително да го правиш. - казах аз ,като я погледнах сериозно.Тя се подсмихна и каза:
-Ооо ,не се размеквай То... - точно в момент а който тя тръгна да казва името ми аз отново сложих пръст на устните й ,за да замълчи.Поклатих леко глава в страни и студеният ми и сериозен поглед сякаш я смрази ,което беше доста учудващо.Елена имаше доста труден характер и почти никога не се впечатляваше от малките неща.
-Не забравяй къде сме Ели.. - казах аз ,като й намекнах ,че сме пред ученичка на Хогуортс и аз нетрябваше да развалям прикритието си.Бях стигнал прекалено далеч...

Оставих я.
- Тя е двойничка!!Ти знаеш какво означава това!!
- Ще я предам жива или мъртва!!
Погледнах го с смазяващ поглед.
- Не ми драме за това училище!!Искам нея!
- По - силна съм от полувината магически свят!!

Когато чух последните и думи малко се раздразних.Прекалено много се възгордяваше ,нищо че беше вампир.
-Да знам какво означава това ,Ел.И вместо на наранят теб ,ще наранят нея.Хм ,защо пък не.. - казах аз ,като се усмихнах лукаво. - Пф ,незнам...прави каквото искаш ,но аз неискам да развалям всичко ,което постигнах досега.Обаче има проблем...вече нещата не са като преди."Изчезнал човек ,голяма работа ,никога няма да се забере за извършителя..".Повярвай ми,ще разберат ,или поне ще се досетят.А най-висшите го знаят най-добре..Прави каквото искаш с нея,че и те каквото искат.Но после няма да е зле да й изтриете паметта ,да и внушите нещо и да я върнете тук ,окей? - попитах аз...

- Твоя е.
Погледнах Томас и бързо се изпарих.
Той знаеше,че рано или късно ще дойда за нея.

Елена се изпари и аз останах сама с Томас.
-Не ме интересува какво сте намислили, но не искам да съм част от това!- почти изкрещях аз и се доближих до него.
-Не си мисли, че не мога да се защитавам. Стойте надалеч от мен и не си създавайте нов враг.- казах аз и се магипортирах, като оставих Томас сам.

Поседях няколко секунди гледайки на никъде ,след което се хванах за косата и замалко да изкрещя.Имаше още няколко вечери до пълнолунието ,а аз толкова скоро започвах да се изнервям.Тръпчинките между носа ми започнаха да потрепват ,като на ръмжащо куче.В този момент погледнах златният присътен на ръката си исписващ буквата „М“ от родът ми „Минели“.Когато го погледнах се успокоих и си казах:"Той винаги ми е помагал...Поне няма да бъда извън контрол..".Погледнах към небето и видях нарастващата Луна извисяваща се над мен.Имах чувството ,че ме хипнотизира ,но в един момент се оттърсих и се магипортирах, а след мен се чу един проглушаващ звук ,който сякаш оглуши дори и дърветата...

» Езерото